Чети ме,
разлей се в морето ми.
Аз имам обич в сърцето си.
Бъди звук от пианото бяло,
напии се
като пиян образ от огледало.
Създай тръпка на бездушни лица
и идвай в съня ми,
любящ и безгрижен
да те чуя в нощта.
Събуди спомени в мен и онези,
които имат по тялото белези.
Вземи нож и режи силно,
създай трепети и прави ни безсилни.
Хвани четки и рисувай това,
за което изгаряше нашата душа.
Бъди полъх и повей ни натам,
където отлитаме честни без срам!
© Любов Никифорова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
