Dendu89 (Деница Гарелова)
731 9781
7 сент. 2020 г., 10:56

Четири стени 

  Поэзия
721 12 31

Заспивам със отворени очи

и нощната ми лампа още свети.

Страхът от тези четири стени

ме кара тишината да усетя.

Къде сте, мамо, татко? Аз не спя,

откакто няма кой да ме завие.

Изгубих се, преди да разбера

че самотата може да убие.

Говоря си със себе си. Нали

ми казвахте, че знак било на лудост?

Добре , но щом до костите боли

какво ли значи здравият разсъдък?

Разбирате ли колко съм далеч 

и корените как са ми изгнили?

Къде сте ? Ще ми кажете ли ,че

когато се събудя, ще ми мине..

 

 

© Деница Гарелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • 🌻 😘 🌞
  • Георги, Пепи, благодаря ви.

    Пепи, ще спретна нещо забавно-
    много пияно и слънчево.
    Само да мине моментът на слабост
    И всичко ще стане по-хубаво 😁🌞
  • Когато го прочетох, ne можах да коментирам. Не че сега мога. Но като прочетох и днешното, ще напиша 1-2 изречения: не гради стени, да не се срутят върху теб. Срини ги и излез!
    Чакам нещо по-ведро тия дни. Така сме, хората. С някои неща трябва сами да се борим, никой не може да ни помогне. И в това е силата ни, да преодоляваме слабостите си.
  • Такава липса остава за цял живот.
  • Благодаря и на теб, Иве. И на всички оценили този така скъп за мен и личен стих.
  • Чуудесно е, Дени! И боли...Прегръдка.🌹
  • Благодаря, Дани. Радвам се ,че си тук!
  • Уау, Дени! Разбиващо силно, толкова болка има в думите ти! Браво, браво за искреността, за точните думи на точните места, за емоцията която си постигнала! В Любими!
  • Силвенце... Благодаря!
  • Какво да кажа, Дени. Остави ме без думи... Прегръщам те!
  • И аз твоята. Макар, че доста рязко изчезваш!
    Благодаря
  • Дени, много боли от този стих! Обичам да чета поезията ти.
  • Райне, благодаря за споделената емоция, макар неприятна.. 🌹
  • От тази лудост всички си говорим ....много силен стих, Дени!
    Ако липсата е само разстояние, всичко е поправимо...
    А при непоправимата липса....сънят е тесен , но няма събуждане!
  • Благодаря за съпреживяването и емоционалния коментар, Иржи ❤️
  • Започнах да чета и...тръпки ме побиха! Някак го съпреживях тоя стих! И добре, че има лирична героиня, тя може да страда, но не е само тя, има толкова самотни хора...Това са възрастните хора, които се оставят да не правят нищо...Накрая си отдъхнах, че сън е било, но толкова убедителен...Пак ще ти се възхитя, Дени!
  • Благодаря на всички от ❤️
  • Стихът не е изключителен. Стихът не е важен. Душата си търси коренчето...и еша.
  • Изключителен стих! Разтърсващо!
  • Силно!
  • Живот. Едно ти взима, друго ти дава, но страхът не трябва да се допуска в сърцето. Лудост е не, да разговаряш със себе си, а да не ти остава време за това. Тежък стих, Дени.
  • Стойчо, благодаря за съпричастието !
    Георги, винаги ме разсмиваш 😁
    Марианка, Кети, радвам се ,че ви харесва 🌹
  • Силно и разтърсващо!
  • Четири стени,
    две бедра, сама...
    Засега.
    Почивка.
    Говоря на себе си.
    А после с теб -
    но пак със себе си.
    Защото съм си интересна
    като бодра звездна песен.
    Пък ти...
    си ти.
    Единствено името ти
    се сменя.
    Аз го сменям.
    На кеф.
    Както бижутата,
    кафетата,
    роклите,
    обувките...
    Инвентар.
  • Мълчах дълго, преди да коментирам, защото съпричастието ми, бе част от това мълчание...
    Мило момиче, звучи като в шекспирова драма...🙏
  • Иринче, Юри, Деа ❤️
  • Без думи...💖
  • Хубаво е, Дени! Браво! 👍
  • Такова ненагледно детенце си ти. Разчувства ме..
  • Благодаря ти , Пепи 🌹
  • Без коментар. Поздравления!
Предложения
: ??:??