Четири стени

Поэзия

922 12 31

Заспивам със отворени очи

и нощната ми лампа още свети.

Страхът от тези четири стени

ме кара тишината да усетя.

Къде сте, мамо, татко? Аз не спя,

откакто няма кой да ме завие.

Изгубих се, преди да разбера

че самотата може да убие.

Говоря си със себе си. Нали

ми казвахте, че знак било на лудост?

Добре , но щом до костите боли

какво ли значи здравият разсъдък?

Разбирате ли колко съм далеч

и корените как са ми изгнили?

Къде сте ? Ще ми кажете ли ,че

когато се събудя, ще ми мине..

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

palenka (П Антонова)

🌻 😘 🌞

2020-09-09T19:39:17+03:00
Dendu89 (Деница Гарелова)

Георги, Пепи, благодаря ви.

Пепи, ще спретна нещо забавно-
много пияно и слънчево.
Само да мине моментът на слабост
И всичко ще стане по-хубаво 😁🌞

2020-09-09T19:30:06+03:00
palenka (П Антонова)

Когато го прочетох, ne можах да коментирам. Не че сега мога. Но като прочетох и днешното, ще напиша 1-2 изречения: не гради стени, да не се срутят върху теб. Срини ги и излез!
Чакам нещо по-ведро тия дни. Така сме, хората. С някои неща трябва сами да се борим, никой не може да ни помогне. И в това е силата ни, да преодоляваме слабостите си.

2020-09-09T19:14:05+03:00
mislitel (Георги Каменов)

Такава липса остава за цял живот.

2020-09-09T18:13:51+03:00
Dendu89 (Деница Гарелова)

Благодаря и на теб, Иве. И на всички оценили този така скъп за мен и личен стих.

2020-09-09T08:32:26+03:00