Dendu89 (Деница Гарелова)
138 758

7 sept 2020, 10:56

Четири стени

Poesía

928 12 31

Заспивам със отворени очи

и нощната ми лампа още свети.

Страхът от тези четири стени

ме кара тишината да усетя.

Къде сте, мамо, татко? Аз не спя,

откакто няма кой да ме завие.

Изгубих се, преди да разбера

че самотата може да убие.

Говоря си със себе си. Нали

ми казвахте, че знак било на лудост?

Добре , но щом до костите боли

какво ли значи здравият разсъдък?

Разбирате ли колко съм далеч

и корените как са ми изгнили?

Къде сте ? Ще ми кажете ли ,че

когато се събудя, ще ми мине..

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

palenka (П Антонова)

🌻 😘 🌞

2020-09-09T19:39:17+03:00
Dendu89 (Деница Гарелова)

Георги, Пепи, благодаря ви.

Пепи, ще спретна нещо забавно-
много пияно и слънчево.
Само да мине моментът на слабост
И всичко ще стане по-хубаво 😁🌞

2020-09-09T19:30:06+03:00
palenka (П Антонова)

Когато го прочетох, ne можах да коментирам. Не че сега мога. Но като прочетох и днешното, ще напиша 1-2 изречения: не гради стени, да не се срутят върху теб. Срини ги и излез!
Чакам нещо по-ведро тия дни. Така сме, хората. С някои неща трябва сами да се борим, никой не може да ни помогне. И в това е силата ни, да преодоляваме слабостите си.

2020-09-09T19:14:05+03:00
mislitel (Георги Каменов)

Такава липса остава за цял живот.

2020-09-09T18:13:51+03:00
Dendu89 (Деница Гарелова)

Благодаря и на теб, Иве. И на всички оценили този така скъп за мен и личен стих.

2020-09-09T08:32:26+03:00

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0