Четири стени
Заспивам със отворени очи
и нощната ми лампа още свети.
Страхът от тези четири стени
ме кара тишината да усетя.
Къде сте, мамо, татко? Аз не спя,
откакто няма кой да ме завие.
Изгубих се, преди да разбера
че самотата може да убие.
Говоря си със себе си. Нали
ми казвахте, че знак било на лудост?
Добре , но щом до костите боли
какво ли значи здравият разсъдък?
Разбирате ли колко съм далеч
и корените как са ми изгнили?
Къде сте ? Ще ми кажете ли ,че
когато се събудя, ще ми мине..
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Гарелова Всички права запазени
