Dendu89 (Деница Гарелова) Dendu89 (Деница Гарелова)
138 758
7.09.2020 г., 10:56

Четири стени

927 12 31

Заспивам със отворени очи

и нощната ми лампа още свети.

Страхът от тези четири стени

ме кара тишината да усетя.

Къде сте, мамо, татко? Аз не спя,

откакто няма кой да ме завие.

Изгубих се, преди да разбера

че самотата може да убие.

Говоря си със себе си. Нали

ми казвахте, че знак било на лудост?

Добре , но щом до костите боли

какво ли значи здравият разсъдък?

Разбирате ли колко съм далеч 

и корените как са ми изгнили?

Къде сте ? Ще ми кажете ли ,че

когато се събудя, ще ми мине..

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деница Гарелова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • palenka (П Антонова)
    palenka (П Антонова)
    🌻 😘 🌞
  • Dendu89 (Деница Гарелова)
    Dendu89 (Деница Гарелова)
    Георги, Пепи, благодаря ви.

    Пепи, ще спретна нещо забавно-
    много пияно и слънчево.
    Само да мине моментът на слабост
    И всичко ще стане по-хубаво 😁🌞
  • palenka (П Антонова)
    palenka (П Антонова)
    Когато го прочетох, ne можах да коментирам. Не че сега мога. Но като прочетох и днешното, ще напиша 1-2 изречения: не гради стени, да не се срутят върху теб. Срини ги и излез!
    Чакам нещо по-ведро тия дни. Така сме, хората. С някои неща трябва сами да се борим, никой не може да ни помогне. И в това е силата ни, да преодоляваме слабостите си.
  • mislitel (Георги Каменов)
    mislitel (Георги Каменов)
    Такава липса остава за цял живот.
  • Dendu89 (Деница Гарелова)
    Dendu89 (Деница Гарелова)
    Благодаря и на теб, Иве. И на всички оценили този така скъп за мен и личен стих.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9