Четка потопих
ЧЕТКА ПОТОПИХ
във жаждата,
с която те събличам.
А после...
с трепета на устните,
на тялото със лудостта
и стон на арфа
ще размеся чувствата...
Ще наслоявам фибри...
Мозайка от очите
ще добавя...
Вричане
в палитрата ми
няма,
то разводнява
и погубва крясъка
от сливане измамно...
Когато се наситя
да те имам,
ще онемееш,
че си нарисуван.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Геновева Цандева Все права защищены

Поздрав и