9.10.2008 г., 8:55

Четка потопих

971 0 5


ЧЕТКА ПОТОПИХ
във жаждата,
с която те събличам.
А после...
с трепета на устните,
на тялото със лудостта
и стон на арфа
ще размеся чувствата...
Ще наслоявам фибри...
Мозайка от очите
ще добавя...
Вричане
в палитрата ми
няма,
то разводнява
и погубва крясъка
от сливане измамно...

Когато се наситя
да те имам,
ще онемееш,
че си нарисуван.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Цандева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....