Четка потопих
ЧЕТКА ПОТОПИХ
във жаждата,
с която те събличам.
А после...
с трепета на устните,
на тялото със лудостта
и стон на арфа
ще размеся чувствата...
Ще наслоявам фибри...
Мозайка от очите
ще добавя...
Вричане
в палитрата ми
няма,
то разводнява
и погубва крясъка
от сливане измамно...
Когато се наситя
да те имам,
ще онемееш,
че си нарисуван.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Цандева Всички права запазени

Поздрав и