9.10.2008 г., 8:55

Четка потопих

975 0 5


ЧЕТКА ПОТОПИХ
във жаждата,
с която те събличам.
А после...
с трепета на устните,
на тялото със лудостта
и стон на арфа
ще размеся чувствата...
Ще наслоявам фибри...
Мозайка от очите
ще добавя...
Вричане
в палитрата ми
няма,
то разводнява
и погубва крясъка
от сливане измамно...

Когато се наситя
да те имам,
ще онемееш,
че си нарисуван.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Цандева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...