24 мая 2013 г., 13:52  

Четвъртият език 

  Поэзия » Гражданская
888 0 12
В една страна, в която Дунав
е стигмата, началото и пътят,
Родопа опустя, като след чума
а Искърът е вече локва мътна,
Нали един език говорим с Господ,
с благословия висша – да ни чува,
нехаем ли за паметта на костите,
та род и име нищичко не струват?
В парадните си речи – и с помпозни,
и твърде често с трудно разчетими
словесни възклицания и пози
оплитат се пастирите ни мними. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Все права защищены

Предложения
: ??:??