Четвърто измерение
641
0
0
Препускат шумните хребети-дни,
а аз не отварям очи за болката,
повече не -
в добавена реалност,
със флакон живот между устните.
Тялото ми е покрито с анемонии
и призрачни изгреви,
помитам подпорите на всички видения
с калинкови криле.
Жалко, че вече няма хора наоколо,
а с вълците как да поспориш -
задължително гладни,
дори и кръвта ти да изтича
по шепнещите струни на дъха им.
Следва про-клятие
от амвона на този свят.
Доживях.
Да ме няма.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Десислава Атанасова Все права защищены
