Nov 11, 2017, 1:30 PM

Четвърто измерение 

  Poetry
480 0 0
Препускат шумните хребети-дни,
а аз не отварям очи за болката,
повече не -
в добавена реалност,
със флакон живот между устните.
Тялото ми е покрито с анемонии
и призрачни изгреви,
помитам подпорите на всички видения
с калинкови криле.
Жалко, че вече няма хора наоколо,
а с вълците как да поспориш -
задължително гладни, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Атанасова All rights reserved.

Random works
: ??:??