Четвърто измерение
635
0
0
Препускат шумните хребети-дни,
а аз не отварям очи за болката,
повече не -
в добавена реалност,
със флакон живот между устните.
Тялото ми е покрито с анемонии
и призрачни изгреви,
помитам подпорите на всички видения
с калинкови криле.
Жалко, че вече няма хора наоколо,
а с вълците как да поспориш -
задължително гладни,
дори и кръвта ти да изтича
по шепнещите струни на дъха им.
Следва про-клятие
от амвона на този свят.
Доживях.
Да ме няма.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Атанасова Всички права запазени
