11.11.2017 г., 13:30 ч.

Четвърто измерение 

  Поезия
472 0 0
Препускат шумните хребети-дни,
а аз не отварям очи за болката,
повече не -
в добавена реалност,
със флакон живот между устните.
Тялото ми е покрито с анемонии
и призрачни изгреви,
помитам подпорите на всички видения
с калинкови криле.
Жалко, че вече няма хора наоколо,
а с вълците как да поспориш -
задължително гладни, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Атанасова Всички права запазени

Предложения
: ??:??