Четвъртък

2 дек. 2012 г., 18:58

Поэзия » Любовная

804 0 6

недокоснат мираж

от тревога ли устните зреят

или просто е сън

тази липса

отпила сезони

и дъжд

в запустели мембрани

на пулсиращи

пагубни устреми

всъщност

няма въпрос

само капка тъга

се разбива

в крайпътна мъгла

изкривила внезапно звука

на надеждата

в зимния вятър

вали

диаметър пространство

неволно

отронва черти

на умишлен четвъртък

в който всичко е чуждо

и ревливата есен

всеки порив за лято

руши

и животът

върви като песен

всеки спомен гори

всяка нота изгаря

всяка липса

е шепа ръце

в някой счупен четвъртък

през любимо лице

запечатана грешка

в безкрая

llZerOll (Zero Gravity)

2013-05-23T20:25:01+03:00

Просто... четвъртък...
Жулли (Юлия Димитрова)

2013-01-13T17:20:55+02:00

Много хубаво!
Поздрав, Геви!
beti (Бехрин)

2012-12-15T19:22:34+02:00

Браво!
Lovewear (Пепър Формаджи)

2012-12-09T17:19:03+02:00

много хубаво, хареса ми!
Eva55 (Евелина Стоянова)

2012-12-03T17:58:25+02:00

Герда..., този стих - стяга..., разплаква...!!!
Довереница (Дочка Василева)

2012-12-03T01:42:45+02:00

"всяка липса
е шепа ръце
в някой счупен четвъртък
през любимо лице"

Четвъртъкът се чупи много лесно,
(Дали защото дълго му е името)
Дали защото му отнема петък
възможността да стане победител...