Четвъртък
недокоснат мираж
от тревога ли устните зреят
или просто е сън
тази липса
отпила сезони
и дъжд
в запустели мембрани
на пулсиращи
пагубни устреми
всъщност
няма въпрос
само капка тъга
се разбива
в крайпътна мъгла
изкривила внезапно звука
на надеждата
в зимния вятър
вали
диаметър пространство
неволно
отронва черти
на умишлен четвъртък
в който всичко е чуждо
и ревливата есен
всеки порив за лято
руши
и животът
върви като песен
всеки спомен гори
всяка нота изгаря
всяка липса
е шепа ръце
в някой счупен четвъртък
през любимо лице
запечатана грешка
в безкрая
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Христова Всички права запазени
