30 апр. 2010 г., 11:25

Четвъртък

646 0 0

Четвъртъкът е в цвят лилав,

четвърти ден, четвърти гаф.

Пак с кафето недопито

сядам нещо да опитам.

Ала спирам се, защото

Бам кафето на бюрото.

Хубаво, че няма важни

документи да омажа.

Бързо ставам,

трия, изсушавам,

бърша и попивам,

За друг парцал отивам.

Ето, чистичко е вече.

Чак до пода не потече.

Махам чашата и сядам

да наваксам следобяда.

Има куп неща и документи

да подготвям за клиенти.

Всеки бърза, всеки иска

силите ми да изстиска.

А навън е време чудно

за разходка, ама трудно

ще изляза посред ден.

На работата съм във плен.

Няма край, не се и вижда,

и народът все приижда.

Във последния момент

да напише документ.

И така минава час,

после два и после аз

виждам, че е време

към дома си да поемам.

При семейството отивам,

тази вечер ще почивам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Бузова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...