5 авг. 2011 г., 12:24

Чезна

1.4K 0 31
Каквото си е, случи ми се,
но в едно бях прав поне:
не влачих лиги кучешки
след господарски коне.

Неведнъж нерви теглих
с блажени духом нищи.
Как си ги спомням ли? Бегло.
Ръжени в огнището.

Срещнах жени. Не. Богини.
Коя от коя по-красиви.
С целувки, не с листа от смокини,
голотата им скривах.

Една от тях имах сила
да опозная за кратко
и тя прекоси под венчило
самотата ми.

Оставям няколко книги -
себе си - шепотна бездна.
Живот бе, колкото мигване.
Чезна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивайло Терзийски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Накъде си се забързал така, Ив ? Рано ти е още да чезнеш! Я сипи по едно да се посмеем!
  • е чезнеш...
    а светиш, Поете...
  • Tук съм, приятели мои:

    bojenski (Иван Иванов)
    LeChevalier (Тошко
    galina999 (Галина Иванова)
    Ена (Елена Гоцева
  • Това се отнася за всички нас, Бароне, което е в рамките на нормалното. Дано изчезнат само телата...
  • Хубавото на лирическите е, че дори днес да умират, утре се раждат!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...