Чезна
Каквото си е, случи ми се,
но в едно бях прав поне:
не влачих лиги кучешки
след господарски коне.
Неведнъж нерви теглих
с блажени духом нищи.
Как си ги спомням ли? Бегло.
Ръжени в огнището.
Срещнах жени. Не. Богини.
Коя от коя по-красиви.
С целувки, не с листа от смокини,
голотата им скривах.
Една от тях имах сила
да опозная за кратко
и тя прекоси под венчило
самотата ми.
Оставям няколко книги -
себе си - шепотна бездна.
Живот бе, колкото мигване.
Чезна.
но в едно бях прав поне:
не влачих лиги кучешки
след господарски коне.
Неведнъж нерви теглих
с блажени духом нищи.
Как си ги спомням ли? Бегло.
Ръжени в огнището.
Срещнах жени. Не. Богини.
Коя от коя по-красиви.
С целувки, не с листа от смокини,
голотата им скривах.
Една от тях имах сила
да опозная за кратко
и тя прекоси под венчило
самотата ми.
Оставям няколко книги -
себе си - шепотна бездна.
Живот бе, колкото мигване.
Чезна.
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
