Чифт криле са ми нужни, за да дишам

и едничко парченце свобода.

Тогава съм себе си и мога да пиша

как преобръщам до ново деня.

А той е пълен с червено-черни калинки,

които могат да ми бъдат деца.

Малки като мен, приличат на прашинки,

събиращи света в две шепи душа.

И уча ги как да обичат до разкриване,

макар да съм малко невежа в това.

От такава любов на няколко пъти зачевах,

а после погубвах по тъмно плътта...

Чифт криле са ми нужни... за да имам...

... нещо, по-голямо дори от обичано сърце...

За да мога в очите ти да  намирам

безкрайност, по-синя от небе...