Чифт криле са ми нужни, за да дишам
и едничко парченце свобода.
Тогава съм себе си и мога да пиша
как преобръщам до ново деня.
А той е пълен с червено-черни калинки,
които могат да ми бъдат деца.
Малки като мен, приличат на прашинки,
събиращи света в две шепи душа.
И уча ги как да обичат до разкриване,
макар да съм малко невежа в това.
От такава любов на няколко пъти зачевах,
а после погубвах по тъмно плътта... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация