Чифт криле са ми нужни, за да дишам
и едничко парченце свобода.
Тогава съм себе си и мога да пиша
как преобръщам до ново деня.
А той е пълен с червено-черни калинки,
които могат да ми бъдат деца.
Малки като мен, приличат на прашинки,
събиращи света в две шепи душа.
И уча ги как да обичат до разкриване,
макар да съм малко невежа в това.
От такава любов на няколко пъти зачевах,
а после погубвах по тъмно плътта...
Чифт криле са ми нужни... за да имам...
... нещо, по-голямо дори от обичано сърце...
За да мога в очите ти да намирам
безкрайност, по-синя от небе...
© Инна Всички права запазени