Чиста лудост
Тя е пристан и негова клада.
Хем го милва, а после краде.
Тишината... до него си ляга.
И го тласка... незнайно къде...
Към неверни и луди любови...
Към невести безкрайно добри...
Към илюзии... празни и голи...
Към Единствена – дето боли.
Всяка вечер безмълвна я среща.
Тя го чака... Защо ли е там?
Не разбрала... как праведно-грешна,
сам-сама е издигнала храм.
Закъсняла за гара "Човечност".
Носи сакче с надежди и плам.
Тя... бленувана, бяла и вечна.
Все го търси... бездомна... без срам.
Чиста лудост са стъпките в мрака.
Чиста лудост... е погледът ням.
Той се качва...
без нея...
на влака...
Но не знае...
Не тръгва... от там!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виолета Все права защищены
ако ще и само точица да ми напишеш.
