Чиста лудост
Тя е пристан и негова клада.
Хем го милва, а после краде.
Тишината... до него си ляга.
И го тласка... незнайно къде...
Към неверни и луди любови...
Към невести безкрайно добри...
Към илюзии... празни и голи...
Към Единствена – дето боли.
Всяка вечер безмълвна я среща.
Тя го чака... Защо ли е там?
Не разбрала... как праведно-грешна,
сам-сама е издигнала храм.
Закъсняла за гара "Човечност".
Носи сакче с надежди и плам.
Тя... бленувана, бяла и вечна.
Все го търси... бездомна... без срам.
Чиста лудост са стъпките в мрака.
Чиста лудост... е погледът ням.
Той се качва...
без нея...
на влака...
Но не знае...
Не тръгва... от там!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Всички права запазени
ако ще и само точица да ми напишеш.