Чиста обич
"Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!
– Как се пише любов? – попита Прасчо.– Тя не се пише, тя се чувства… – отвърна Пух."
По-смели от хлапетата няма,
те вярват във куп чудеса.
Ръчички протягат, казвайки "Мама",
от първата стъпка оставят следа.
С увереност тръгват, превземат планети.
След битки по детски, викат "Ура!".
Желания смели изстрелват с ракети...
всяка усмивка е малка зора.
Обичта им е силна и граници няма,
в очите им чисти блещукат звезди.
В ръцете на татко, когато са двама...
на раменете му гордо хлапето седи.
С думички прости задават въпроси
и отговор чакат с кураж на лице.
Невиност в душата хлапето си носи,
а в него тупка едно голямо малко сърце.
Хлапето е смело, стени не признава.
Хлапето е силно, стените събаря.
Хлапето е умно, стените сближава...
стените гради... с любов отговаря!
06.02.2021г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теодора Атанасова Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
