28 мая 2010 г., 15:16

Чистка

830 0 9

Под рохкавата пръст погребах кръста си

и вече нямам нищо за умиране.

Духът ми е едничка моя същност,

която вечно ме апострофира.

 

Огледах се в останалото "някога",

решен докрай да му направя чистка,

и ябълката в рая сам отсякох,

превърнах я в живот - не в суха мистика.

 

Не се стремя към сложно изразяване,

не търся думи елитарни за заместване.

Но в мен остава чувство незабравено -

да съм човек и да живея честно.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Истински /колкото и употребено да звучи тази дума/!
  • Поздравления! Третият стих много ми допадна.


  • "да съм човек и да живея честно."
    Не е малко!
  • Мариански, удоволствието пак беше изцяло мое! Обичам да чета страниците ти! Поздрав!
  • Жонглираш с думите, но не ме жегна. Нещо в края ми излипсва.

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...