28 мая 2010 г., 15:16

Чистка

836 0 9

Под рохкавата пръст погребах кръста си

и вече нямам нищо за умиране.

Духът ми е едничка моя същност,

която вечно ме апострофира.

 

Огледах се в останалото "някога",

решен докрай да му направя чистка,

и ябълката в рая сам отсякох,

превърнах я в живот - не в суха мистика.

 

Не се стремя към сложно изразяване,

не търся думи елитарни за заместване.

Но в мен остава чувство незабравено -

да съм човек и да живея честно.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Истински /колкото и употребено да звучи тази дума/!
  • Поздравления! Третият стих много ми допадна.


  • "да съм човек и да живея честно."
    Не е малко!
  • Мариански, удоволствието пак беше изцяло мое! Обичам да чета страниците ти! Поздрав!
  • Жонглираш с думите, но не ме жегна. Нещо в края ми излипсва.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...