28.05.2010 г., 15:16

Чистка

832 0 9

Под рохкавата пръст погребах кръста си

и вече нямам нищо за умиране.

Духът ми е едничка моя същност,

която вечно ме апострофира.

 

Огледах се в останалото "някога",

решен докрай да му направя чистка,

и ябълката в рая сам отсякох,

превърнах я в живот - не в суха мистика.

 

Не се стремя към сложно изразяване,

не търся думи елитарни за заместване.

Но в мен остава чувство незабравено -

да съм човек и да живея честно.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Истински /колкото и употребено да звучи тази дума/!
  • Поздравления! Третият стих много ми допадна.


  • "да съм човек и да живея честно."
    Не е малко!
  • Мариански, удоволствието пак беше изцяло мое! Обичам да чета страниците ти! Поздрав!
  • Жонглираш с думите, но не ме жегна. Нещо в края ми излипсва.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....