mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
970 1455
28.05.2010 г., 15:16 ч.

Чистка 

  Поезия » Философска
681 0 9

Под рохкавата пръст погребах кръста си

и вече нямам нищо за умиране.

Духът ми е едничка моя същност,

която вечно ме апострофира.

 

Огледах се в останалото "някога",

решен докрай да му направя чистка,

и ябълката в рая сам отсякох,

превърнах я в живот - не в суха мистика.

 

Не се стремя към сложно изразяване,

не търся думи елитарни за заместване.

Но в мен остава чувство незабравено -

да съм човек и да живея честно.

 

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Истински /колкото и употребено да звучи тази дума/!
  • Поздравления! Третият стих много ми допадна.


  • "да съм човек и да живея честно."
    Не е малко!
  • Мариански, удоволствието пак беше изцяло мое! Обичам да чета страниците ти! Поздрав!
  • Жонглираш с думите, но не ме жегна. Нещо в края ми излипсва.
  • Добре е всеки да прави такава чистка в себе си! Хубаво е да ни го припомнят от време на време! Поздрав, Мариане!!!
  • Неизкореним атавизъм подтиква човека към честност и хуманност. Хареса ми идеята, че човек сам моделира себе си и всичко пред и зад себе си, а не обратното миналото и обкръжаващата среда да формират бъщещето и характера му.
    Поздрав!
  • Вярвам ти, Мариане!
    Пишеш от душа!!!
    Много хубав стих!
  • Моите адмирации,Мариане!БЪДИ ЧОВЕК- това послание липсваше!Благодаря!
Предложения
: ??:??