Чистка

Poetry » Philosophical

829 0 9

Под рохкавата пръст погребах кръста си

и вече нямам нищо за умиране.

Духът ми е едничка моя същност,

която вечно ме апострофира.

Огледах се в останалото "някога",

решен докрай да му направя чистка,

и ябълката в рая сам отсякох,

превърнах я в живот - не в суха мистика.

Не се стремя към сложно изразяване,

не търся думи елитарни за заместване.

Но в мен остава чувство незабравено -

да съм човек и да живея честно.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

BG-bodil (Люсил)

Истински /колкото и употребено да звучи тази дума/!

2010-05-28T22:10:21+03:00
tanyavd (Татяна Борисова)

Поздравления! Третият стих много ми допадна.

2010-05-28T21:46:53+03:00
vodoleia (Мария)

"да съм човек и да живея честно."
Не е малко!

2010-05-28T20:45:19+03:00
stel88 (Стеляна)

Мариански, удоволствието пак беше изцяло мое! Обичам да чета страниците ти! Поздрав!

2010-05-28T20:00:49+03:00
ria (Гергана Иванова)

Жонглираш с думите, но не ме жегна. Нещо в края ми излипсва.

2010-05-28T18:56:01+03:00