Човече, поседни в покоя

13 янв. 2024 г., 09:28

Поэзия

162 3 3

ЧОВЕЧЕ, ПОСЕДНИ В ПОКОЯ

Свидливо, слънцето мъждука в ръбата облачна пролука,

и пряспа сняг – досущ перука, белее върху дол и рът,

от вкочанясалите клони шишарки катеричка рони

къде отиваш? – кой те гони? – невям се свърши твоят път? –

в поляните ти вятър шета – търкаля тръни на кълбета,

студът синее на парчета в мъртвешки опнати нивя,

човече, поседни в покоя? – тук всяка бучка пръст е твоя,

я, колко хорица от тоя прекрасен свят денят отвя! –

след слънцето по онзи хребет тръгни с коричката си хлебец,

по изгрев ще наточат гребен за песен Третите петли.

Над пряспата ти – бяла дрипла, душа ли е, все нявга литва! –

кажи си благата молитва? – и Бог над теб ще се смили.