Човече, поседни в покоя
ЧОВЕЧЕ, ПОСЕДНИ В ПОКОЯ
Свидливо, слънцето мъждука в ръбата облачна пролука,
и пряспа сняг – досущ перука, белее върху дол и рът,
от вкочанясалите клони шишарки катеричка рони
къде отиваш? – кой те гони? – невям се свърши твоят път? –
в поляните ти вятър шета – търкаля тръни на кълбета,
студът синее на парчета в мъртвешки опнати нивя,
човече, поседни в покоя? – тук всяка бучка пръст е твоя,
я, колко хорица от тоя прекрасен свят денят отвя! –
след слънцето по онзи хребет тръгни с коричката си хлебец,
по изгрев ще наточат гребен за песен Третите петли.
Над пряспата ти – бяла дрипла, душа ли е, все нявга литва! –
кажи си благата молитва? – и Бог над теб ще се смили.
© Валери Станков All rights reserved.
