Човечество - не тръгвай!
В черупката на Времето
гъмжи от червеи...
Ядливата сърцевина е малко!
А никой не поглежда корена
и ствола на дървото...
Колко жалко!
Но иначе - сме гладни...
Битовите ни отпадъци
се реят някъде - по вятъра.
И надживявайки душите
стават символи
на многото объркани понятия.
Крилата закърняват -
без Вяра и Посоки...
Посред опожарените ни чувства
не се намира педя - място,
където корени да пуснем!
Завръщането е горчиво.
Причините - различни.
И все по-трудно ще се диша!
Праха на стъпканото
прави ни ...излишни.
Как носим своята Безкрайност
с усилията да останем?
И всеки светъл миг ни сбъдва
през времевите разстояния...
Човечество - не тръгвай!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Маргарита Петрова Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
