gamarima (Маргарита Петрова) gamarima (Маргарита Петрова)
7 123
15 янв. 2020 г., 18:58

Човечество - не тръгвай!

1.3K 0 3

        В черупката на Времето

        гъмжи от червеи...

        Ядливата сърцевина е малко!

        А никой не поглежда корена

        и ствола на дървото...

        Колко жалко!

 

        Но иначе - сме гладни...

        Битовите ни отпадъци

        се реят някъде - по вятъра.

        И надживявайки душите 

        стават символи

        на многото объркани понятия.

 

        Крилата закърняват -

        без Вяра и Посоки...

        Посред опожарените ни чувства

        не се намира педя - място,

        където корени да пуснем!

 

        Завръщането е горчиво.

        Причините - различни.

        И все по-трудно ще се диша!

        Праха на стъпканото

        прави ни ...излишни.

 

        Как носим своята Безкрайност

        с усилията да останем?

        И всеки светъл миг ни сбъдва

        през времевите разстояния...

        Човечество - не тръгвай!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Петрова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Дайте на тези, които обичате, криле, за да летят, корени, за да се върнат, и причини, за да останат

21 место

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.5K 5.0