gamarima (Маргарита Петрова) gamarima (Маргарита Петрова)
7 123
15 янв. 2020 г., 18:58

Човечество - не тръгвай!

1.3K 0 3

        В черупката на Времето

        гъмжи от червеи...

        Ядливата сърцевина е малко!

        А никой не поглежда корена

        и ствола на дървото...

        Колко жалко!

 

        Но иначе - сме гладни...

        Битовите ни отпадъци

        се реят някъде - по вятъра.

        И надживявайки душите 

        стават символи

        на многото объркани понятия.

 

        Крилата закърняват -

        без Вяра и Посоки...

        Посред опожарените ни чувства

        не се намира педя - място,

        където корени да пуснем!

 

        Завръщането е горчиво.

        Причините - различни.

        И все по-трудно ще се диша!

        Праха на стъпканото

        прави ни ...излишни.

 

        Как носим своята Безкрайност

        с усилията да останем?

        И всеки светъл миг ни сбъдва

        през времевите разстояния...

        Човечество - не тръгвай!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Петрова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Дайте на тези, които обичате, криле, за да летят, корени, за да се върнат, и причини, за да останат

21 место

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0