15 ene 2020, 18:58

Човечество - не тръгвай!

1.3K 0 3

        В черупката на Времето

        гъмжи от червеи...

        Ядливата сърцевина е малко!

        А никой не поглежда корена

        и ствола на дървото...

        Колко жалко!

 

        Но иначе - сме гладни...

        Битовите ни отпадъци

        се реят някъде - по вятъра.

        И надживявайки душите 

        стават символи

        на многото объркани понятия.

 

        Крилата закърняват -

        без Вяра и Посоки...

        Посред опожарените ни чувства

        не се намира педя - място,

        където корени да пуснем!

 

        Завръщането е горчиво.

        Причините - различни.

        И все по-трудно ще се диша!

        Праха на стъпканото

        прави ни ...излишни.

 

        Как носим своята Безкрайност

        с усилията да останем?

        И всеки светъл миг ни сбъдва

        през времевите разстояния...

        Човечество - не тръгвай!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...