Човечество - не тръгвай! - стих: Философска от gamarima (Маргарита Петрова)

15.01.2020 г., 18:58 ч.

Поезия » Философска

872 0 3

В черупката на Времето

гъмжи от червеи...

Ядливата сърцевина е малко!

А никой не поглежда корена

и ствола на дървото...

Колко жалко!

Но иначе - сме гладни...

Битовите ни отпадъци

се реят някъде - по вятъра.

И надживявайки душите

стават символи

на многото объркани понятия.

Крилата закърняват -

без Вяра и Посоки...

Посред опожарените ни чувства

не се намира педя - място,

където корени да пуснем!

Завръщането е горчиво.

Причините - различни.

И все по-трудно ще се диша!

Праха на стъпканото

прави ни ...излишни.

Как носим своята Безкрайност

с усилията да останем?

И всеки светъл миг ни сбъдва

през времевите разстояния...

Човечество - не тръгвай!

Произведението е участник в конкурса:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

ИнаКалина

2020-01-15T20:46:28+02:00

Поздравления, Маргарита!
gamarima (Маргарита Петрова)

2020-01-15T20:15:19+02:00

Благодаря за съпричастието,Мария!
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

2020-01-15T19:51:05+02:00

"Праха на стъпканото
прави ни... излишни"!!!!!
Чудесна трактовка на темата със социална и общозначима тематичност.
Поздравления, Марго!🌹