15.01.2020 г., 18:58 ч.

Човечество - не тръгвай! 

  Поезия » Философска
693 0 3

        В черупката на Времето

        гъмжи от червеи...

        Ядливата сърцевина е малко!

        А никой не поглежда корена

        и ствола на дървото...

        Колко жалко!

 

        Но иначе - сме гладни...

        Битовите ни отпадъци

        се реят някъде - по вятъра.

        И надживявайки душите 

        стават символи

        на многото объркани понятия.

 

        Крилата закърняват -

        без Вяра и Посоки...

        Посред опожарените ни чувства

        не се намира педя - място,

        където корени да пуснем!

 

        Завръщането е горчиво.

        Причините - различни.

        И все по-трудно ще се диша!

        Праха на стъпканото

        прави ни ...излишни.

 

        Как носим своята Безкрайност

        с усилията да останем?

        И всеки светъл миг ни сбъдва

        през времевите разстояния...

        Човечество - не тръгвай!

 

 

© Маргарита Петрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??