gamarima (Маргарита Петрова) gamarima (Маргарита Петрова)
7 123
Jan 15, 2020, 6:58 PM

Човечество - не тръгвай!

1.3K 0 3

        В черупката на Времето

        гъмжи от червеи...

        Ядливата сърцевина е малко!

        А никой не поглежда корена

        и ствола на дървото...

        Колко жалко!

 

        Но иначе - сме гладни...

        Битовите ни отпадъци

        се реят някъде - по вятъра.

        И надживявайки душите 

        стават символи

        на многото объркани понятия.

 

        Крилата закърняват -

        без Вяра и Посоки...

        Посред опожарените ни чувства

        не се намира педя - място,

        където корени да пуснем!

 

        Завръщането е горчиво.

        Причините - различни.

        И все по-трудно ще се диша!

        Праха на стъпканото

        прави ни ...излишни.

 

        Как носим своята Безкрайност

        с усилията да останем?

        И всеки светъл миг ни сбъдва

        през времевите разстояния...

        Човечество - не тръгвай!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Петрова All rights reserved.

The work is a contestant:

Дайте на тези, които обичате, криле, за да летят, корени, за да се върнат, и причини, за да останат

21 place

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0