17 окт. 2018 г., 03:05

Човечни да сме.......можем ли

600 2 7

Едни представят се в живота смело,

със трудности се справят всеки час.

Вървят напред със вдигнатото чело

и са готови да печелят власт.

 

А други се съмняват и логично

несигурност обзема ги дори.

Все търсят нещо в себе си различно,

за да открият смисъл в свойте дни.

 

От първите съм – всеки се представя,

аз умен съм, находчив и корав.

За вторите пък, никой не признава,

но кой е всъщност силен, кой е слаб?

 

Глупашки пак ли ще се разделите –

успешни, неуспешни? И уви

поглеждаме на Дявола с очите,

разделяйки човешките души.

 

Че хора сме – това е наш`то общо,

във болки, във желания, в борби.

От Бога е на всички ни присъщо,

човечни да сме, не и изроди!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Таков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Разсмя ме
  • Нали знаеш двете неща от които най-много го е страх нашенецът - да не се мине и да не го надуха Поздрави!
  • Така е, всеки има Дух, но предпочитаме да не ни духа и все гледаме да сме завет
  • Благодаря ви Марги, Дарина, Албена! Всеки има дух, но независимо от това има или не Бог - живей така все едно го има, това е морал! Поздрави от мен, и вдъхновение!
  • Хубаво и мъдро послание, Данаиле! Поздравления!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...