Човечни да сме.......можем ли
Едни представят се в живота смело,
със трудности се справят всеки час.
Вървят напред със вдигнатото чело
и са готови да печелят власт.
А други се съмняват и логично
несигурност обзема ги дори.
Все търсят нещо в себе си различно,
за да открият смисъл в свойте дни.
От първите съм – всеки се представя,
аз умен съм, находчив и корав.
За вторите пък, никой не признава,
но кой е всъщност силен, кой е слаб?
Глупашки пак ли ще се разделите –
успешни, неуспешни? И уви
поглеждаме на Дявола с очите,
разделяйки човешките души.
Че хора сме – това е наш`то общо,
във болки, във желания, в борби.
От Бога е на всички ни присъщо,
човечни да сме, не и изроди!
© Данаил Таков All rights reserved.
