Лутах се години и си мислех каква да бъда,

но разбрах, че човек да си е най-жестоката присъда.

Бях добрата, бях и лошата в играта,

на върха бях, лазех на хората в краката.

Сега открих каква била съм,

но страхувала съм се да го покажа...

Но ти не се поддавай, не унивай -

да бъдеш цар не е богатство...

по-скоро да покажеш обич, да спреш това бягство.

Не е трудно да се нагаждаш,

най-лесно е да рушиш,

но знаеш ли, приятелю ми мили,

човек да бъдеш най-тежи.

Да виждаш в дяволското рая -

в рая - ад...

в доброто лошата черта,

на лошото добрата му страна.

Няма лоши хора, нито хора без сърца,

има наранени хорица и вечно плачещи лица.

Защо, преди да кажеш лоша дума, не помислиш,

не рушиш ли на приятеля света?!

Бъди човек, а не човече

бъди вселена - не звезда.

Порой бъди, а не дъждец

гори - не тлей.

Прави добро, а ако не можеш,

не ще се сърди онзи, на когото просто усмивка му дадеш.

ЧОВЕК бъди ..

Лошото със лошото се помни, с болка, мрак и пустота,

но не се забравя, знай, онзи, дарил на някой капка добрина.