Човек
Лутах се години и си мислех каква да бъда,
но разбрах, че човек да си е най-жестоката присъда.
Бях добрата, бях и лошата в играта,
на върха бях, лазех на хората в краката.
Сега открих каква била съм,
но страхувала съм се да го покажа...
Но ти не се поддавай, не унивай -
да бъдеш цар не е богатство...
по-скоро да покажеш обич, да спреш това бягство.
Не е трудно да се нагаждаш,
най-лесно е да рушиш,
но знаеш ли, приятелю ми мили,
човек да бъдеш най-тежи.
Да виждаш в дяволското рая -
в рая - ад...
в доброто лошата черта,
на лошото добрата му страна.
Няма лоши хора, нито хора без сърца,
има наранени хорица и вечно плачещи лица.
Защо, преди да кажеш лоша дума, не помислиш,
не рушиш ли на приятеля света?!
Бъди човек, а не човече
бъди вселена - не звезда.
Порой бъди, а не дъждец
гори - не тлей.
Прави добро, а ако не можеш,
не ще се сърди онзи, на когото просто усмивка му дадеш.
ЧОВЕК бъди ..
Лошото със лошото се помни, с болка, мрак и пустота,
но не се забравя, знай, онзи, дарил на някой капка добрина.
© Люби Бурдева All rights reserved.
