1 янв. 2014 г., 22:24

Човек да съм

944 0 2

Една дума - не стига,

но стига ми един олтар -

Зорница да ме буди жива,

Вечерница да носи -  дар.

Животът ме орисва,

да дам от радостта,

от хубавите песни

и късчета от младостта,

любов да следвам свята

и роб да съм на волността.

А в избора нелесен -

Човек да съм - до старостта. 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И от мен - от всичко хубаво - по много, мила Ена, от сърце!!
  • БРАВО!!!
    Чудесен стих!!!
    Аплодисменти и пожелания за честита и благословена нова година!!!
    От сърце! ((( )))

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...