1.01.2014 г., 22:24

Човек да съм

942 0 2

Една дума - не стига,

но стига ми един олтар -

Зорница да ме буди жива,

Вечерница да носи -  дар.

Животът ме орисва,

да дам от радостта,

от хубавите песни

и късчета от младостта,

любов да следвам свята

и роб да съм на волността.

А в избора нелесен -

Човек да съм - до старостта. 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И от мен - от всичко хубаво - по много, мила Ена, от сърце!!
  • БРАВО!!!
    Чудесен стих!!!
    Аплодисменти и пожелания за честита и благословена нова година!!!
    От сърце! ((( )))

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...