човекът два пъти греши…
Затварям тази страница позната.
Горчи като угарка от цигара.
Не следвам правилата и войната
воювам като воин без вяра.
Усмихваше се, някак тъжно, помня.
Плени ме мигновено със очи.
Душата ми поиска да е твоя.
Затварям…тази страница…горчи…
Минавала съм този път самотен.
Пътеките му зная наизуст.
Те пазят моето име като спомен.
Трънливо е. И залезът е пуст.
Затварям и вратата днес след тебе.
Не искам да съм слаба – забрави!
Но нещо все влече ме и влече ме
към твоите, към твоите очи.
Затварям и ключа дълбоко скривам.
Не мога да те пусна, остави..
Ти искаш да отворя - аз не искам
…до блясъка на тъжните очи…
Минавала съм този път до края.
Повторна грешка - повече боли.
Но аз като един поет си зная
…човекът два пъти греши…
© Кати Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Отново ти благодаря
-
затворените страници болят...хубаво е!
-
Де да бяха само два...!!! И всеки си казваш: "Този е последният!"......но се оказва, че е последният преди следващият!!! Поздрав
-
Благодаря ви много но под "два пъти греши" имах впредвид..повтаряща се...да повториш и повторената
Понеже четя, че и повече от веднъж грешим във вашите коментари...
Поздрави -
Хубави творение на прекрасна душа!Поздрав и успехи по пътя ти!
-
Рали, радвам се, че ме прочети отново
-
Хубаво много Кати!
-
Прекрасно!
Всички грешим, повече от два пъти за жалост! -
Благодаря ти
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
