човекът два пъти греши…
Затварям тази страница позната.
Горчи като угарка от цигара.
Не следвам правилата и войната
воювам като воин без вяра.
Усмихваше се, някак тъжно, помня.
Плени ме мигновено със очи.
Душата ми поиска да е твоя.
Затварям…тази страница…горчи…
Минавала съм този път самотен.
Пътеките му зная наизуст.
Те пазят моето име като спомен.
Трънливо е. И залезът е пуст.
Затварям и вратата днес след тебе.
Не искам да съм слаба – забрави!
Но нещо все влече ме и влече ме
към твоите, към твоите очи.
Затварям и ключа дълбоко скривам.
Не мога да те пусна, остави..
Ти искаш да отворя - аз не искам
…до блясъка на тъжните очи…
Минавала съм този път до края.
Повторна грешка - повече боли.
Но аз като един поет си зная
…човекът два пъти греши…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кати Всички права запазени
