Човекът и дървото

21 окт. 2016 г., 13:13

Поэзия » Другая

565 0 2

Вместо балада

Ще стане мъгливо,

наоколо сиво.

Нощта ще потули

краткия ден.

А беше красиво...

В палитри игриви,

есента пак обелече

дървото пред мен.

Сега го съблича.

А нали го обича?!

Зимата идва

с вятър студен.

И човекът игриво,

живя си щастливо,

но сред мрака го чака

снежният плен.

Дървото спокойно,

избра си достойно,

на съдбата покорно,

нов, графичен десен.

А човекът неволно,

все поглежда греховно

към оня... единствен

и горещ летен ден.

Ve2666 (Василка Ябанджиева)

2016-10-22T07:57:47+03:00

Харе сах!
vega666 (Младен Мисана)

2016-10-21T14:01:36+03:00

Да, човекът е непокорен и изпълнен с греховни желания и страсти, които счита, че му се полагат. Всичко останало в природата се подчинява безропотно на отредената му от Създателя съдба. Просто така е кодирано в гените му. Земляните се опитват понякога да бъдат богоборци, но с това камо утежняват и без това нелеката си карма. Хубаво стихотворение с точни и ясни мисли, поднесени с финес, на фона двата основни метафорични сезона - есен и зима и с поглед, останал прикован, към непрежалимото лято, като символ на младостта. Поздравление, Виолета!