Wali (Виолета Томова) Wali (Виолета Томова)
4 280
Oct 21, 2016, 1:13 PM

Човекът и дървото

  Poetry » Other
942 0 2

 

                    Вместо балада

 

            Ще стане мъгливо,

                 наоколо сиво.

            Нощта ще потули

                краткия ден.

           А беше красиво...

               В палитри игриви,

           есента пак обелече

               дървото пред мен.

           Сега го съблича.

               А нали го обича?!

           Зимата идва

                с вятър студен.

           И човекът игриво,

                живя си щастливо,

            но сред мрака го чака

                снежният плен.

            Дървото спокойно,

                избра си достойно,

            на съдбата покорно,

                нов, графичен десен.

              А човекът неволно,

                 все поглежда греховно

            към оня... единствен

                 и горещ летен ден.

               

      

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета Томова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Ve2666 (Василка Ябанджиева)
    Ve2666 (Василка Ябанджиева)
    Харе сах!
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Да, човекът е непокорен и изпълнен с греховни желания и страсти, които счита, че му се полагат. Всичко останало в природата се подчинява безропотно на отредената му от Създателя съдба. Просто така е кодирано в гените му. Земляните се опитват понякога да бъдат богоборци, но с това камо утежняват и без това нелеката си карма. Хубаво стихотворение с точни и ясни мисли, поднесени с финес, на фона двата основни метафорични сезона - есен и зима и с поглед, останал прикован, към непрежалимото лято, като символ на младостта. Поздравление, Виолета!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.8K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0