Човекът и дървото
Вместо балада
Ще стане мъгливо,
наоколо сиво.
Нощта ще потули
краткия ден.
А беше красиво...
В палитри игриви,
есента пак обелече
дървото пред мен.
Сега го съблича.
А нали го обича?!
Зимата идва
с вятър студен.
И човекът игриво,
живя си щастливо,
но сред мрака го чака
снежният плен.
Дървото спокойно,
избра си достойно,
на съдбата покорно,
нов, графичен десен.
А човекът неволно,
все поглежда греховно
към оня... единствен
и горещ летен ден.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Томова Всички права запазени
