7 янв. 2025 г., 19:42

Човекът – живот и любов

559 8 16

Животът е вечно движение,

движение само напред,

Човекът, с импулс вдъхновение,

успехът го чака навред.


Животът не знае посока,

която отвежда назад.

Сърцето, далеч от порока –

врата към отвъдния свят.


За него е важно да знае,

че всичко е „днес“ и „сега“.

За думи „не мога“ – нехае.

„Не мога!“ – поражда тъга.


„Аз мога!“ – са думи с които,

човекът постига целта.

Гради с тях мостове открито

и е „Властелин на света.“
 

Човекът: „Аз мога!“ – владее

„Изкуството на мъдростта“,

и с него той вечно живее

във „Царството на любовта!“


Животът е вечно движение,

с посоката: „Само напред!“

Човекът с импулс вдъхновение,

успехът го чака навред.

 

12 ноември 2024,

15:15 часа

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иванъ Митовъ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Дора,за прочита и добавката в "любими"! Всичко добро ти желая!
  • Благодаря на Krasimir Penev за прочита и поставянето в "любими" на стиха.
  • Благодаря ти, Наташа, за посещението и подкрепата на стиха: "Човекът – Живот и любов". Благодаря и за добавката в "любими". Всичко най-добро ти желая!
  • Петя, благодаря ти за посещението и за подкрепата! Всичко най-добро ти желая!
  • Радвам се на посещението на страницата ми, Миночка! Благодаря за коментара и пожеланията! Нека и на тебе Новата година да ти носи здраве и вдъхновение!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...