7.01.2025 г., 19:42

Човекът – живот и любов

557 8 16

Животът е вечно движение,

движение само напред,

Човекът, с импулс вдъхновение,

успехът го чака навред.


Животът не знае посока,

която отвежда назад.

Сърцето, далеч от порока –

врата към отвъдния свят.


За него е важно да знае,

че всичко е „днес“ и „сега“.

За думи „не мога“ – нехае.

„Не мога!“ – поражда тъга.


„Аз мога!“ – са думи с които,

човекът постига целта.

Гради с тях мостове открито

и е „Властелин на света.“
 

Човекът: „Аз мога!“ – владее

„Изкуството на мъдростта“,

и с него той вечно живее

във „Царството на любовта!“


Животът е вечно движение,

с посоката: „Само напред!“

Човекът с импулс вдъхновение,

успехът го чака навред.

 

12 ноември 2024,

15:15 часа

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иванъ Митовъ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Дора,за прочита и добавката в "любими"! Всичко добро ти желая!
  • Благодаря на Krasimir Penev за прочита и поставянето в "любими" на стиха.
  • Благодаря ти, Наташа, за посещението и подкрепата на стиха: "Човекът – Живот и любов". Благодаря и за добавката в "любими". Всичко най-добро ти желая!
  • Петя, благодаря ти за посещението и за подкрепата! Всичко най-добро ти желая!
  • Радвам се на посещението на страницата ми, Миночка! Благодаря за коментара и пожеланията! Нека и на тебе Новата година да ти носи здраве и вдъхновение!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...