14 авг. 2011 г., 15:51

Човекът на XXI век

555 0 0

Нея мога да обичам,

но мога ли аз

да обичам Бог?

Към него

себе си обърнах

и каза ми -

"Аз съм в теб.

Обичай себе си."

Себе си?!

В мен има и кал,

лъжа,

омраза,

леш.

Кое си ти?

Аз искам да си отвън.

Да се стремя към теб

и да ти служа...

Да си недостижим!

"Ти искаш, значи..."

Прости ми, Боже!

Ти кажи!

"Живей, човеко!

Добро търси

и следвай го.

До теб самия

ще те отведе.

Продължавай да го следваш

и сам ще разбереш

защо поисках

да живея

в най-крехкото -

в човек..."

Тогава дали ще мога

да те обикна, Господи?

Добро, къде си?

Води ме,

имам само теб...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кирилка Пачева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...