Flavia_Fiore (Ф Ф)
69 377
27 июн. 2021 г., 07:56

Човекът с мечия костюм 

  Поэзия » Юмористическая
471 0 12

Днес разхождах се във парка

и дочух изплашен глас:

- Бързо! Моята другарка

бе ограбена в тоз час.

Аз се втурнах да разследвам

с много хъс и жар, и страст,

нарушители преследвам,

аз съм справедлива власт.

- Как се случи, господине? –

вдигнах вежди с равен тон.

- Искаше да ни задмине,

дръпна чанта с милион.

Бе човек с костюм на мечка

и лицето не видях,

мушна се във таз пресечка

и изчезна като прах.

- Ей сега ще го настигна,

не берете Вие страх!

Още докато намигна,

ще му метна и пердах.

Скочих бързо в храсталака

и залазих като смок,

не ме плаши гъсталакът,

в търсенето аз съм бог!

В миг парченце забелязах

аз от мечия костюм

и доволно отбелязах:

- Имам много остър ум!

Значи минал е от тука

и се крие недалеч.

Предусещах аз сполука,

край на търсенето веч!

Там на малката полянка

аз злосторника съзрях,

седнал кротичко на сянка,

сякаш не бе сторил грях.

- Стой на място, хей, крадецо! –

викнах много строго аз. –

Ще те пипна аз, подлецо! –

занареждах с ясен глас.

Тук мечокът се обърна

и нададе страшен рев,

истински бе и ме зърна,

аз побягнах, тъй - от кеф!

© Ф Ф Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??