Човекът с мечия костюм
Днес разхождах се във парка
и дочух изплашен глас:
- Бързо! Моята другарка
бе ограбена в тоз час.
Аз се втурнах да разследвам
с много хъс и жар, и страст,
нарушители преследвам,
аз съм справедлива власт.
- Как се случи, господине? –
вдигнах вежди с равен тон.
- Искаше да ни задмине,
дръпна чанта с милион.
Бе човек с костюм на мечка
и лицето не видях,
мушна се във таз пресечка
и изчезна като прах.
- Ей сега ще го настигна,
не берете Вие страх!
Още докато намигна,
ще му метна и пердах.
Скочих бързо в храсталака
и залазих като смок,
не ме плаши гъсталакът,
в търсенето аз съм бог!
В миг парченце забелязах
аз от мечия костюм
и доволно отбелязах:
- Имам много остър ум!
Значи минал е от тука
и се крие недалеч.
Предусещах аз сполука,
край на търсенето веч!
Там на малката полянка
аз злосторника съзрях,
седнал кротичко на сянка,
сякаш не бе сторил грях.
- Стой на място, хей, крадецо! –
викнах много строго аз. –
Ще те пипна аз, подлецо! –
занареждах с ясен глас.
Тук мечокът се обърна
и нададе страшен рев,
истински бе и ме зърна,
аз побягнах, тъй - от кеф!
© Ф Ф All rights reserved.
