На върха, там горе, във Балкана,
ръка в ръка сред пролетен ветрец,
пред нас се белна тихо Храма,
обля ни Светлина и сви венец.
Природата ни къпеше очите,
душите ни се пълнеха с Нега...
Прегърнали крилете на мечтите,
сърцата ни преливаха от доброта.
А после, в Храма, появи се Бога,
и вля във тебе своя глас,
примряла съзерцавах свода...
за кой ли път с възхита те следях!... ...