Чрез тебе пееше ни Любовта!
На върха, там горе, във Балкана,
ръка в ръка сред пролетен ветрец,
пред нас се белна тихо Храма,
обля ни Светлина и сви венец.
Природата ни къпеше очите,
душите ни се пълнеха с Нега...
Прегърнали крилете на мечтите,
сърцата ни преливаха от доброта.
А после, в Храма, появи се Бога,
и вля във тебе своя глас,
примряла съзерцавах свода...
за кой ли път с възхита те следях!...
Божествената песен се понесе,
в небето мигом полетя...
сълза в безкрая се възнесе...
Чрез тебе пееше ни Любовта!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Криси Все права защищены
