Чрез тези стихове разчитам
да градиме пътя ни взаимен
и ето, пак ще се опитам
да уредя живота си интимен…
Над тез въпроси размишлявам-
ти говориш и за пустота,
а аз за любовта ти настоявам,
за да тръгне всеки в красота.
Процеси вече сътворихме –
с нов мащаб е днес светът,
а ние радост му дарихме,
прокарвайки през дебрите му път.
Понесохме човешките вини
и толкоз сили ти отдаде—
достигнахме пределни дълбини
и нов живот с мен създаде!
И днеска времето притиска
с потребност много избуяла,
която упорито иска
да пазиме душата цяла.
© Валери Рибаров Все права защищены
Поздрав!