MOJSEI (Валери Рибаров) MOJSEI (Валери Рибаров)
1 397
Jan 4, 2007, 9:57 PM

Чрез тези стихове разчитам

  Poetry
716 0 2

 

 

Чрез тези стихове разчитам

да градиме пътя ни взаимен

и ето, пак ще се опитам

да уредя живота си интимен…

 

Над тез въпроси размишлявам-

ти говориш и за пустота,

а аз за любовта ти настоявам,

за да тръгне всеки в красота.

 

Процеси вече сътворихме –

с нов мащаб е днес светът,

а ние радост му дарихме,

прокарвайки през дебрите му път.

 

Понесохме човешките вини

и толкоз сили ти отдаде—

достигнахме пределни дълбини

и нов живот с мен създаде!

 

И днеска времето притиска

с потребност много избуяла,

която упорито иска

да пазиме душата цяла.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Рибаров All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • MOJSEI (Валери Рибаров)
    MOJSEI (Валери Рибаров)
    Интимните отношения, с тяхно ядро семейството и обществените отношения, с тяхно ядро, възпроизвеждащата индивидите общност, са взаимно свързани и тук това е показано конкретно. Но колко са тези, които проявяват интерес към изучаване на сложните процеси?
    Поздрав!
  • Етчи (Анета Саманлиева)
    Етчи (Анета Саманлиева)
    Поет е път нелек и важен
    взаимен полет в изкуство.
    Основен "камък" е положен
    чрез диалог в творчество.
    Душата цяла ще се запазва
    с времето ще се обогатява
    дори умора да е навлязла
    съхранена тя ще си остава.

    Прекрасен стих за поетия път.

    Поздрав и усмивка.

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0