MOJSEI (Валери Рибаров) MOJSEI (Валери Рибаров)
1 397
Jan 4, 2007, 9:57 PM

Чрез тези стихове разчитам

  Poetry
714 0 2

 

 

Чрез тези стихове разчитам

да градиме пътя ни взаимен

и ето, пак ще се опитам

да уредя живота си интимен…

 

Над тез въпроси размишлявам-

ти говориш и за пустота,

а аз за любовта ти настоявам,

за да тръгне всеки в красота.

 

Процеси вече сътворихме –

с нов мащаб е днес светът,

а ние радост му дарихме,

прокарвайки през дебрите му път.

 

Понесохме човешките вини

и толкоз сили ти отдаде—

достигнахме пределни дълбини

и нов живот с мен създаде!

 

И днеска времето притиска

с потребност много избуяла,

която упорито иска

да пазиме душата цяла.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Рибаров All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • MOJSEI (Валери Рибаров)
    MOJSEI (Валери Рибаров)
    Интимните отношения, с тяхно ядро семейството и обществените отношения, с тяхно ядро, възпроизвеждащата индивидите общност, са взаимно свързани и тук това е показано конкретно. Но колко са тези, които проявяват интерес към изучаване на сложните процеси?
    Поздрав!
  • Етчи (Анета Саманлиева)
    Етчи (Анета Саманлиева)
    Поет е път нелек и важен
    взаимен полет в изкуство.
    Основен "камък" е положен
    чрез диалог в творчество.
    Душата цяла ще се запазва
    с времето ще се обогатява
    дори умора да е навлязла
    съхранена тя ще си остава.

    Прекрасен стих за поетия път.

    Поздрав и усмивка.

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0