13 сент. 2019 г., 10:54

Чуденка в свободен (?) стих

Поэзия

1.6K 4 14

Чуденка в свободен (?) стих

Свободният стих е свободен,
когато го пишем,
както ни падне.
Момент...
Това не е чувство.
Сгреших.
Свободният стих е свободен,
когато внимавам
да няма ритъм и рима.

Момент...

Свободният стих е свободен,
когато
нито е свободен,
нито не е...
Не...

Свободният стих е свободен,
когато ме носи с криле
към далечни земи и места...
Но кога римуваният стих
става свободен,
а свободният става затвор?
Катастрофа...?

Свободният стих е позор?
Не.
Свободният стих е свободен,

когато е есе?

Не.
Когато е несъгласуван с другите ред?

Не.

Когато е писан без мисъл?
Не.
Когато е разкривен и безкраен?

Когато е неразбираем?

Когато ни хрумне нещо
и няма окови,
наложени от
мисълта, прекалено рязка,
за да види красивото
без да го изкриви
и преиначи,
тогава стихът е свободен.
Но ако има рима и ритъм?
Стихът не е ли свободен?
Пълен хаос...
Не, хаосът не е свободен стих.
Хаосът е нищо. Хаосът е всичко.
Свободният стих го улавя
в мрежата на думите,
без да го натиска
със съвършенство,
с претенция,
класификация,
имитиране,
съобразяване,
претоварване.
Свободният стих възниква
внезапно
като утринното слънце.
Естествено
като песъчинка,

търкаляща се

по пейзажа.

Той е мисълта ми.
Но дали той е аз
или е Аз без правила?
Свободният стих ще избяга
на всеки разбиращ,
четящ, анализиращ
без сърце,
аплодиращ
без душа,
на всеки.
И това му е хубавото.
Думите не са решетки,

нито тухли или рамки

на прозорци, картини,
звезди.
Не са.
Те са нещо
повече.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

limeruna (Йоана)

mislitel (Георги Каменов), да боравим с думи, така че да въздействат, да изразяват мисълта ни по възможно най-добър начин, да са истинни - това си е предизвикателство и удоволствие да автора. Да търси и опазва истините и красотата винаги е било предизвикателство пред човека, и ако това включва да пише и в свободен стих и да чете и това - защо не Благодаря за споделеното.
Gavrail45 (Гавраил Йосифов), съгласна съм - дали ще я остави по начина, по който сама пристига в ума или ще я промени, усъвършенства по някакви свои представи - това решава единствено авторът, а читателите могат да одобрят или не. Аз лично като читател съм виждала текстове в най-разнообразна форма, които са красиви и ми въздействат добре, вдъхновяват ме, рисуват красиви картини в съзнанието, носят послание или мъдрост, оставят усещане за невероятна хармония - общото между тях е красотата...

2019-09-14T20:48:10+03:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Няма значение формата важното в стиха свободата да има крила.

2019-09-14T11:26:25+03:00
mislitel (Георги Каменов)

Почитател съм на класическия стих, но съм отворен към всеки вид и тип поезия.
А конкретно относно свободния стих - при него се иска огромно майсторство, защото ако го няма, наистина се превръща във вертикална проза, но когато е налице, е поетичен извор.
Поздравявам те.

2019-09-14T08:40:39+03:00
limeruna (Йоана)

tictac (Синьо цвете), а защо съществуваме ние? На такива въпроси е трудно да се намери отговор... Важното е, че има аудитория, на която да се хареса свободният стих, но пък не на всеки ще се хареса и не от всеки ще получи признание. Благодаря за споделеното.
Ranrozar (Стойчо Станев), наистина, има хубави примери на поезия в свободен стих Новата гледна точка при правилен подход от наша страна не може да ни разруши, а само да ни обогати.
ИнаКалина (Красимира Чакърова), наистина, ще избяга на всеки, колкото и старателно да се опита да го облече в някакви категории на ума, и това много ми харесва, благодаря за този цитат
генек (Георги Коновски), благодаря за това поетично обобщение.
contessa (Светла Асенова), надявам се това емотиконче да е замислено, а не тъжно, ако е второто, много съжалявам, ако съм станала повод за това.
JujuBuju (Меги Миткова), всеки има право да не признава и не приема нещо, каквато и причина да има Благодаря за споделеното.

2019-09-14T08:17:02+03:00
limeruna (Йоана)

vega666 (Младен Мисана), „Ако един стих е класически, то за да е той стойностна поезия е необходимо да не е подчинен на римите, а римите да са му подчинени!!!“ - точно, за да стигнем до класическия стих, трябва да видим това отвъд ритъма и римите, а свободният стих е точно там. Аз вярвам, че поезията се крие не само в ритъма и римите, но и другаде, и точно това другаде получава свобода, когато се пише в свободен стих. Не искам и няма да вярвам, че поезията е само подбор на рими и ритъм, това е все едно да се откажем от висшата математика и да останем на ниво 2+2 и таблицата за умножение... Поезията е нещо повече от комбинации, наистина. Благодаря за споделеното.
brinne (Мариана Бусарова), много се радвам, че ти хареса, нека пишем и в класически стих, и в свободен, и да си намираме хубаво и в едното, и в другото, помнейки, че ритъмът и римата не са съвсем всичко в поезията. Благодаря за споделеното.
...

2019-09-14T08:04:58+03:00