Sep 13, 2019, 10:54 AM

Чуденка в свободен (?) стих

  Poetry
1.6K 4 14

Чуденка в свободен (?) стих
 

Свободният стих е свободен,
когато го пишем, 
както ни падне.
Момент...
Това не е чувство. 
Сгреших.
Свободният стих е свободен,
когато внимавам
да няма ритъм и рима.

Момент...

Свободният стих е свободен,
когато
нито е свободен,
нито не е...
Не...

Свободният стих е свободен,
когато ме носи с криле
към далечни земи и места...
Но кога римуваният стих
става свободен,
а свободният става затвор?
Катастрофа...?

Свободният стих е позор?
Не.
Свободният стих е свободен,

когато е есе?

Не. 
Когато е несъгласуван с другите ред?

Не. 

Когато е писан без мисъл?
Не. 
Когато е разкривен и безкраен?

Когато е неразбираем? 
 

Когато ни хрумне нещо
и няма окови,
наложени от
мисълта, прекалено рязка,
за да види красивото
без да го изкриви
и преиначи,
тогава стихът е свободен.
Но ако има рима и ритъм?
Стихът не е ли свободен?
Пълен хаос...
Не, хаосът не е свободен стих.
Хаосът е нищо. Хаосът е всичко.
Свободният стих го улавя
в мрежата на думите,
без да го натиска
със съвършенство,
с претенция,
класификация,
имитиране,
съобразяване,
претоварване.
Свободният стих възниква
внезапно
като утринното слънце.
Естествено
като песъчинка,

търкаляща се 

по пейзажа. 

Той е мисълта ми.
Но дали той е аз 
или е Аз без правила? 
Свободният стих ще избяга
на всеки разбиращ,
четящ, анализиращ
без сърце,
аплодиращ
без душа,
на всеки.
И това му е хубавото. 
Думите не са решетки,

нито тухли или рамки

на прозорци, картини, 
звезди.
Не са. 
Те са нещо
повече.
 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоана All rights reserved.

Comments

Comments

  • mislitel (Георги Каменов), да боравим с думи, така че да въздействат, да изразяват мисълта ни по възможно най-добър начин, да са истинни - това си е предизвикателство и удоволствие да автора. Да търси и опазва истините и красотата винаги е било предизвикателство пред човека, и ако това включва да пише и в свободен стих и да чете и това - защо не Благодаря за споделеното.
    Gavrail45 (Гавраил Йосифов), съгласна съм - дали ще я остави по начина, по който сама пристига в ума или ще я промени, усъвършенства по някакви свои представи - това решава единствено авторът, а читателите могат да одобрят или не. Аз лично като читател съм виждала текстове в най-разнообразна форма, които са красиви и ми въздействат добре, вдъхновяват ме, рисуват красиви картини в съзнанието, носят послание или мъдрост, оставят усещане за невероятна хармония - общото между тях е красотата...
  • Няма значение формата важното в стиха свободата да има крила.
  • Почитател съм на класическия стих, но съм отворен към всеки вид и тип поезия.
    А конкретно относно свободния стих - при него се иска огромно майсторство, защото ако го няма, наистина се превръща във вертикална проза, но когато е налице, е поетичен извор.
    Поздравявам те.
  • tictac (Синьо цвете), а защо съществуваме ние? На такива въпроси е трудно да се намери отговор... Важното е, че има аудитория, на която да се хареса свободният стих, но пък не на всеки ще се хареса и не от всеки ще получи признание. Благодаря за споделеното.
    Ranrozar (Стойчо Станев), наистина, има хубави примери на поезия в свободен стих Новата гледна точка при правилен подход от наша страна не може да ни разруши, а само да ни обогати.
    ИнаКалина (Красимира Чакърова), наистина, ще избяга на всеки, колкото и старателно да се опита да го облече в някакви категории на ума, и това много ми харесва, благодаря за този цитат
    генек (Георги Коновски), благодаря за това поетично обобщение.
    contessa (Светла Асенова), надявам се това емотиконче да е замислено, а не тъжно, ако е второто, много съжалявам, ако съм станала повод за това.
    JujuBuju (Меги Миткова), всеки има право да не признава и не приема нещо, каквато и причина да има Благодаря за споделеното.
  • vega666 (Младен Мисана), „Ако един стих е класически, то за да е той стойностна поезия е необходимо да не е подчинен на римите, а римите да са му подчинени!!!“ - точно, за да стигнем до класическия стих, трябва да видим това отвъд ритъма и римите, а свободният стих е точно там. Аз вярвам, че поезията се крие не само в ритъма и римите, но и другаде, и точно това другаде получава свобода, когато се пише в свободен стих. Не искам и няма да вярвам, че поезията е само подбор на рими и ритъм, това е все едно да се откажем от висшата математика и да останем на ниво 2+2 и таблицата за умножение... Поезията е нещо повече от комбинации, наистина. Благодаря за споделеното.
    brinne (Мариана Бусарова), много се радвам, че ти хареса, нека пишем и в класически стих, и в свободен, и да си намираме хубаво и в едното, и в другото, помнейки, че ритъмът и римата не са съвсем всичко в поезията. Благодаря за споделеното.
    ...

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...